Весела почувства как бузите й се зачервяват, а сърцето й се стиска. Шумът от смях, телефони, вдигнати във въздуха, очите на клиентите, втренчени в нея всичко се превърна в горчива замъгленост. Искаше да изхвърли всичко, да излезе от магазина и да не се връща никога повече. Но нещо, упорита гордост, която й беше останала, я държеше на пластмасовия стол, с треперещи ръце върху касовия апарат.
Хайде де, ще стоим ли до утре? извика мъж от опашката, тропайки нервно с крак.
Весела опита отново да рестартира машината, но без успех. Тогава внезапно от тълпата се чу спокоен, но твърд глас:
Тишина! каза възрастен мъж, облечен скромно, с платнена торба в ръка. Не е вината на госпожката. Ако ви е толкова бърза работа, отидете на друга каса.
Шумолене премина по редицата. Нещо в тона му имаше тежест. Телефоните бавно се спуснаха, а смеховете замлъзнаха.
Точно така! добави една жена. Аз идвам тук с години, и Весела е единствената, която винаги ни поздравява и се усмихва, дори когато е уморена. Вие, младите, какво правите? Само се кикотите и снимате!
Александра, която беше започнала всичко, леко се изчерви, но обърна глава предизвикателно.
Весела си захапа устните. Не беше очаквала такава защита. Бавно стана от стола, усещайки как коленете й треперят, и каза с тих, но твърд глас:
Извинявам се за забавянето. Ще извикам техника.
В този момент се появи самият директор. Висок, с телефон в ръка, гледаше сцената с хладна равнодушност.
Какво става тук? попита рязко.
Касата се заби, шефе! отвърна Александра с престорена усмивка. Не е за първи път
Но клиентите от опашката веднага се възмутиха:
Лъжеш! извика някой. Винаги работи перфектно, когато е Весела на смяна!
Точно вие, момичетата новодошли, постоянно правите глупави шеги! допълни друг.
Директорът замръзна. Не беше очаквал публиката да застане на страната на касиерката.
Шефе, знайте, че ние видяхме как изваждаха апарата от контакта няколко пъти! каза възрастна дама. Аз стоя наблизо и идвам всеки ден!
Вълна от одобрение изпълни въздуха.
Александра и другите момичета се оплетоха в обяснения. Но истината вече беше ясна като деня.
Весела, със сълзи в очите, опита да каже нещо, но директорът вдигна ръка.
Стига. Обръщайки се към младите, добави: От утре вие не сте вече част от екипа.
Шум премина през опашката. Няколко човека аплодираха. Александра излезе, затръшвайки вратата, последвана от останалите.
Весела остана неподвижна, с ръце на касата, неспособна да повярва какво се случва.
А вие, госпожо Весела, каза директорът, опитвайки се да направи гласа си по-топъл, оставате. И получавате, от този месец, малко увеличение на заплатата. Заслужавате си го.
Тя го погледна безмълвно. Отвътре нещо се топи. Години на унижение, мълчание, търпение и ето, неочаквано, клиентите, обикновените хора, й донесоха справедливостта, за която вече не се надяваше.
Вечерта у дома Весела отвори телефона. Дъщеря й, Ралица, беше я извикала на видеоразговор.
Мамо, видях какво стана! каза тя развълнувана. Всички говорят в интернет. Някой клиент е снимал, но не момента, в който те подиграваха а когато хората те защитиха. Стана ви
